2 Macc 11

1С лед твърде малко време Лисий, настойник и сродник царев, наместник царски, с голямо огорчение понасяйки това, що се случи,

2 събра до осемдесет хиляди пехота и цялата конница и потегли против иудеите, с намерение да направи от града им живелище за елини,

3 храма да обложи с данък, както другите езически капища, а свещеноначалството да направи всяка година да се продава.

4 Никак не помисли той за Божията сила, понеже се надяваше на десетките хиляди пешаци, на хилядите конници и на осемдесетте слона.

5 Като навлезе в Иудея и наближи до укрепеното място Ветсур, който бе на пет стадии от Иерусалим, обсади го.

6 Като се научиха Макавей и неговите, че той обсажда крепостите, с плач и сълзи заедно молеха Господа, да проводи добър Ангел за спасение на Израиля.

7 А сам Макавей, като грабна пръв оръжието, убеждаваше другите заедно с него, излагайки се на опасност, да помогнат на братята; и те веднага драговолно излязоха с него на поход.

8 Като наближиха до Иерусалим, веднага им се яви за предводител конник в бяла дреха, на когото звякаше златно оръжие.

9 Всички заедно благодариха на милосърдния Бог и се укрепиха духом, готови да съкрушат не само човеци, но и люти зверове и дори железни стени.

10 Тъй отидоха те под закрила на небесния съратник, с милост Господня към тях.

11 Като лъвове се хвърлиха те върху неприятелите и убиха от тях единайсет хиляди пешаци и хиляда и шестстотин конници, а всички други обърнаха в бяг.

12 Повечето от тях, бидейки ранени, се спасяваха съвсем голи, и само Лисий се спаси чрез срамно бягство.

13 Но, бидейки небезразсъден и обсъждайки в себе си случилото се с него поражение, разбра, че евреите са непобедими, защото Всемогъщият Бог им съратствува; затова прати до тях

14 да ги уверят, че той се съгласява на всички законни искания и ще убеди царя да бъде техен приятел.

15 Макавей, имайки предвид само ползата, съгласи се на всичко, що предявяваше Лисий; защото царят одобри всичко, що Макавей предложи на Лисия в писмо досежно иудеите.

16 А писмото, писано от Лисия до иудеите, беше с това съдържание: „Лисий до иудейския народ – поздрав.

17 Пратените от вас Иоан и Авесалом, като предадоха подписания отговор, застъпиха се за това, що беше писано в него.

18 И тъй, каквото трябваше да се докладва на царя, обясних, и каквото можеше да се приеме, на това той се съгласи.

19 Затова, ако пазите добро разположение към правителството, ще се постарая и занапред да ви помагам за добро.

20 За подробностите пък поръчах както на вашите, тъй и на моите пратеници да водят преговори с вас.

21 Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, месец диоскоринтий, двайсет и четвъртий ден“.

22 А писмото на царя имаше това съдържание: „цар Антиох до брата Лисия – поздрав.

23 От онова време, откак баща ми отиде при боговете, нашето желание е, поданиците на царството да остават необезпокоявани при извършване своите работи.

24 Но когато чухме, че иудеите се не съгласяват с предприетото от баща ми нововъведение на елински обичаи, а предпочитат своите си наредби, и затова молят да им бъде позволено да пазят своите си закони,

25 то, желаейки и този народ да не бъде обезпокояван, нареждам, щото храмът им да бъде възстановен, и те да си живеят по обичая на дедите си.

26 Затова добре ще сториш, ако пратиш до тях и сключиш мир с тях, та като знаят нашите намерения, да кротуват и да се занимават весело с работите си“.

27 А към народа царевото писмо беше такова: „цар Антиох до иудейските старейшини и до другите иудеи – поздрав.

28 Ако сте здрави, това ви и желаем; и ние сме здрави.

29 Менелай ни обади, че вие желаете да се срещате с вашите, които са у нас.

30 Затова на ония, които ще идат до трийсетия ден на месец ксантик, давам дясна ръка за уверение на тяхната безопасност;

31 иудеите могат да употребяват своя храна и да си пазят законите, както и преди, и никой от тях няма да бъде обезпокояван за минали грешки.

32 Аз проводих до вас Менелая, за да ви успокои.

33 Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден от месец ксантик“.

34 Проводиха до тях писмо и римляните със следното съдържание: „Квинт Мемий и Тит. Манлий, старейшини римски, до иудейския народ – поздрав.

35 Каквото ви е отстъпил Лисий, царев сродник, това и ние потвърждаваме.

36 А за това, що е той признал за нужно да докладва на царя, като размислите, пратете незабавно някого, за да можем да сторим, каквото е за вас потребно, защото ние тръгваме за Антиохия.

37 Затова побързайте и пратете някого, за да знаем и ние, на какво сте мнение.

38 Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден на ксантик“.